В хороскопа за годината сме с теб в една книжка – телците,
сякаш е възможно, драпайки по двата разни края на света,
да сме обединени в нещо?
Нощното четене казва да се съмнявам във вчерашни сънища,
че още има-няма година-две и ще изляза от дъното на кладенеца,
който строихме.
Как може двете противоположности да са верни, се питам,
остава да са противоверности, една напротив друга,
като теб, бягаща, аз, гонещ (колко изкуствено ще бъде да не те намеря).
Чудя се за многозначността на думите в книжката, преливащи
според контекста на влюбеността – любим, забравен,
но философски – бивш.
И тази многозначност изведнъж се излива върху ми
от метафорите на времето, от безбройността на звездите над нас,
от космическата ни милионност,
та нима е възможно в един даден момент в хаоса,
да застанем: единия, гледащ към слънцето, с гръб към другия, гледащ го,
като две планети?! На едната винаги има слънчево затъмнение.