Откъсването от „братската“ прегръдка на руската мечка се оказва доста сложен процес за Грузия. За разлика от другите мечки, руската мечка е сръдлива и честолюбива, помни селективно, смята съседите си за подчинени и обича да е с тях в постоянна „прегръдка“. По възможност изсмуквайки ресурсите им – Кавказки нефт, украински жита, положението на прибалтика и т.н. Има и още едно нещо, руската мечка мрази и отрича панически поразяващата си дотук прилика с други национални персонификации като Чичо Сам.
За да поддържа имиджа си на ниво тя използва медиите на територията си. Информационното затъмнение в Русия обаче явно хвърля сянка и в сравнително далечна от Москва България. След като милионите руснаци се чудят и маят в тъмницата на държавните им медии защо никой, даже коленичилата им Беларус, не подкрепя пропагандираната от тях т.н. защита на интересите на осетинците, срещу които едва ли не имало „геноцид“, които едва ли не били изконна част от Русия, основните български медии също конформистки недоумяват.
Може би проблемът е в гледната точка. Русия смята за изконни: половин Украйна, Кавказ, Сибир, а както и цялата евроинтегрирана Прибалтика, Финландия, Полша, Чехия и Унгария. Въпреки че зеленее от яд при вида на последните, първите няколко все още не успяват да се откъснат от „сферите й на влияние“ (разбирай активна сфера на действие на КГБ/ФСБ възпитаници като Путин, обявил Украйна, например, за наполовина руска територия на последната среща на НАТО в Букурещ). Странното е, че след векове мачкане тези малки страни съхраняват все пак собственото си съзнание за изконност и го защитават. Защото „Свободата, Санчо“… Както ние, българите, би трябвало добре да знаем. И този стремеж към памет и оцеляване си струва да се подкрепи.

Руската окупационна армия стреля по журналисти