На русском

На вратата ще опра рамо,
На стаята, от която ключовете пазя само.
И след десетки хиляди години
ръката в здрача ще намери прашасалите линии.
Стаята.
Скърцащата дъска.
Четириъгълната тъга.
На скитанията полумрачният ми кръг.
Огненото слънце в стария съндък.
Веднъж в годината втурващ се към гарата,
Бях от хората, оставащи в залата.
Как да тръгна? Къде да замина?
Отпуската – веднъж на година.
Десетте метра мирен живот,
Десетте метра работа, десетте метра,
…………………………В които оставах бос –
Са форма на градския свод,
На пътищата застанал кос.

Александър Кушнер