на русском

цяла зима работих като модел в художествената академия, при третокурсниците, всеки четвъртък. струваше ми се, че така ще направя бързи и лесни пари, четири академични часа, три чисти, двайсет и пет евро на час, защото точно бях запомнила момента, когато от другата страна на сцената излиза голата мацка, и отначалото виждаш и обръснатите подмишници, и леко увисналите коленца, и нефотогеничните зърна, но после, след точно секунда, погледът се префокусира и тя се превръща просто в предмет, пропорциите на който трябва да предадеш на доверчивата към плавните линии хартия. приятелката на нийл от балета, която се занимаваше с това целия минал курс, каза: когато ти дойде, просто омотаваш връвчицата от тампона на спиралка и си я вкарваш вътре. носи си и одеялото, иначе току виж ти дали някое прашно перде и седи там и кихай

но да стоиш така без дрехи пред двайсет облечени човека, от които по-голямата част – мъже, които при това толкова често и с присвити очи поглеждат под брадичката ти се оказа хладен ужас. стоя там, гол, като идиот, тялото ми – постоянно настръхва, въпреки горещите бели радиатори, вертикално поставени по целия периметър на стаята, с нелепите си зърна и глупави подмишници, опорния ми крак немее, и, въпреки всичките усилия да избягна това, погледът ми среща този на бръснатото момче от втория ред.

и чувствам как адреналинът се стича топъл в омекналите ми колена, а пулсът отива в гърлото; и ако бях мъж, бих казала още – и ми става. но фактът, че не съм мъж, и така или иначе никой не вижда, и мога да стоя със спокойно, леко порозовяло лице, почти компенсира за неизбежния болезнен процес на раждането

да стоиш така без дрехи сред двайсет човека, от които по-голямата част са мъже, които при това толкова често и с присвити очи поглеждат под брадичката ти, това е о. толкова близко до нарцистичен оргазъм. да бъдеш център на концентрацията на всички присъстващи в стаята и да впиваш с всички клетки на кожата си съсредоточените, от време на време разсейващи се от фокуса към предмета, погледи, че немеещите ръце и болящия гръб изглеждат ниска цена за тях

и преди малко си спомних всичко това на тренировката по кикбокс, защото разбрах, че целия първи ред, който стои с нос в огледалото, стои там не само защото им е трудно да поддържат координацията си без да се гледат, но и защото се чувства с темето, как стоящите отзад не свалят поглед от теб и това някак ни ободрява, нас, шибаните ексхибиционисти

(от руски блог)