Геноцид revised. Version 2.0

В Испания, където най-вероятно поради човешка предотвратима грешка умряха около 150 човека след самолетна катастрофа, страната е в траур. Но траурът трябва да бъде международен, защото, освен самолета убиец, има и хора убийци. И както самолетите трябва да се ремонтират машините, така трябва да се ремонтират и политическите системи на преобърнати ценности.
Официална Москва смята жертвите в Южна Осетия. Нахлуването на суверенната територия на мъничката Грузия все повече заприличва на една друга инвазия.
9 Август, 2008. Премиерът-слънце Путин обяви действията на Грузия като „геноцид“ над осетинския народ.
11 Август, 2008. Външният министър на Русия Сергей Лавров заявява за 1500 жертви с тенденция числото им да расте. Това са предлозите за нахлуването на Русия. Министерството на външните работи на РФ казва, че жертвите са повече от две хиляди.
Шест години назад във времето:
16 Август, 2002. „Няма съмнение, че Садам Хюсеин сега има оръжия за масово унищожение“, Дик Чейни, вице-президент на САЩ.
12 Септември, 2002. „Сега, Ирак разширява и развива съоръжения, които са използвани за производство на биологично оръжие“, Джордж Буш, 43-ти президент на САЩ.
/*Година назад:
2001, предизборно. „Вервайте ми“, Симеон Сакскобургготски.*/

И обратно в наше и по-близко до нашето време:
7 Октомври, 2004. Според официален доклад няма складове за оръжия за масово поражение в Ирак.
Броят на цивилните жертви в Ирак към дадения момент е около 90,000 (www.iraqbodycount.org).
18 Август, 2008. Независимите правозащитници от Human Rights Watch обявяват жертвите в Южна Осетия за десетки, приблизително – 50. Русия използва касетъчни бомби срещу цивилни в Грузия.
Геноцид?
Версията е преразгледана, 2.0., с изменения, с етикетче: пропаганда, популизъм.

Слънчево затъмнение

В хороскопа за годината сме с теб в една книжка – телците,
сякаш е възможно, драпайки по двата разни края на света,
да сме обединени в нещо?
Нощното четене казва да се съмнявам във вчерашни сънища,
че още има-няма година-две и ще изляза от дъното на кладенеца,
който строихме.
Как може двете противоположности да са верни, се питам,
остава да са противоверности, една напротив друга,
като теб, бягаща, аз, гонещ (колко изкуствено ще бъде да не те намеря).
Чудя се за многозначността на думите в книжката, преливащи
според контекста на влюбеността – любим, забравен,
но философски – бивш.
И тази многозначност изведнъж се излива върху ми
от метафорите на времето, от безбройността на звездите над нас,
от космическата ни милионност,
та нима е възможно в един даден момент в хаоса,
да застанем: единия, гледащ към слънцето, с гръб към другия, гледащ го,
като две планети?! На едната винаги има слънчево затъмнение.

Проблем в гледната точка

Откъсването от „братската“ прегръдка на руската мечка се оказва доста сложен процес за Грузия. За разлика от другите мечки, руската мечка е сръдлива и честолюбива, помни селективно, смята съседите си за подчинени и обича да е с тях в постоянна „прегръдка“. По възможност изсмуквайки ресурсите им – Кавказки нефт, украински жита, положението на прибалтика и т.н. Има и още едно нещо, руската мечка мрази и отрича панически поразяващата си дотук прилика с други национални персонификации като Чичо Сам.
За да поддържа имиджа си на ниво тя използва медиите на територията си. Информационното затъмнение в Русия обаче явно хвърля сянка и в сравнително далечна от Москва България. След като милионите руснаци се чудят и маят в тъмницата на държавните им медии защо никой, даже коленичилата им Беларус, не подкрепя пропагандираната от тях т.н. защита на интересите на осетинците, срещу които едва ли не имало „геноцид“, които едва ли не били изконна част от Русия, основните български медии също конформистки недоумяват.
Може би проблемът е в гледната точка. Русия смята за изконни: половин Украйна, Кавказ, Сибир, а както и цялата евроинтегрирана Прибалтика, Финландия, Полша, Чехия и Унгария. Въпреки че зеленее от яд при вида на последните, първите няколко все още не успяват да се откъснат от „сферите й на влияние“ (разбирай активна сфера на действие на КГБ/ФСБ възпитаници като Путин, обявил Украйна, например, за наполовина руска територия на последната среща на НАТО в Букурещ). Странното е, че след векове мачкане тези малки страни съхраняват все пак собственото си съзнание за изконност и го защитават. Защото „Свободата, Санчо“… Както ние, българите, би трябвало добре да знаем. И този стремеж към памет и оцеляване си струва да се подкрепи.

Руската окупационна армия стреля по журналисти

Светът не е олимпиада, светът е война.

«Това не беше спотанна война, тази война беше планирана» практически доказва с много вътрешна информация краткосрочната предистория на руската атака над Грузия. Цялостния поглед върху темата от Павел Фелгенхауър, репортер на Новая Газета, един от най-смелите вестници на Русия, за който е работила и Анна Политковска.
„Война на амбиции и пари“ нарича „миротворчеството“ на Русия световният шампион по шах и представител на активната руска опозиция Гари Каспаров. Партията му Единен Граждански Фронт търпи гонения и постоянни трудности при регистрация за участия в избори, маргинализирана е от руската или по-точно рус-газпромовска медия, самият той е арестуван неколкократно с несъстоятелни обвинения.
„За миротворчеството в Грузия“ – свободата на словото в Русия често се свежда до медиите в интернет и „Эхото на Москва“ е едно от малкото убежища на свободна мисъл. Мнение на анализатор.

Стаята

На русском

На вратата ще опра рамо,
На стаята, от която ключовете пазя само.
И след десетки хиляди години
ръката в здрача ще намери прашасалите линии.
Стаята.
Скърцащата дъска.
Четириъгълната тъга.
На скитанията полумрачният ми кръг.
Огненото слънце в стария съндък.
Веднъж в годината втурващ се към гарата,
Бях от хората, оставащи в залата.
Как да тръгна? Къде да замина?
Отпуската – веднъж на година.
Десетте метра мирен живот,
Десетте метра работа, десетте метра,
…………………………В които оставах бос –
Са форма на градския свод,
На пътищата застанал кос.

Александър Кушнер

за ексхибиционизма

на русском

цяла зима работих като модел в художествената академия, при третокурсниците, всеки четвъртък. струваше ми се, че така ще направя бързи и лесни пари, четири академични часа, три чисти, двайсет и пет евро на час, защото точно бях запомнила момента, когато от другата страна на сцената излиза голата мацка, и отначалото виждаш и обръснатите подмишници, и леко увисналите коленца, и нефотогеничните зърна, но после, след точно секунда, погледът се префокусира и тя се превръща просто в предмет, пропорциите на който трябва да предадеш на доверчивата към плавните линии хартия. приятелката на нийл от балета, която се занимаваше с това целия минал курс, каза: когато ти дойде, просто омотаваш връвчицата от тампона на спиралка и си я вкарваш вътре. носи си и одеялото, иначе току виж ти дали някое прашно перде и седи там и кихай

но да стоиш така без дрехи пред двайсет облечени човека, от които по-голямата част – мъже, които при това толкова често и с присвити очи поглеждат под брадичката ти се оказа хладен ужас. стоя там, гол, като идиот, тялото ми – постоянно настръхва, въпреки горещите бели радиатори, вертикално поставени по целия периметър на стаята, с нелепите си зърна и глупави подмишници, опорния ми крак немее, и, въпреки всичките усилия да избягна това, погледът ми среща този на бръснатото момче от втория ред.

и чувствам как адреналинът се стича топъл в омекналите ми колена, а пулсът отива в гърлото; и ако бях мъж, бих казала още – и ми става. но фактът, че не съм мъж, и така или иначе никой не вижда, и мога да стоя със спокойно, леко порозовяло лице, почти компенсира за неизбежния болезнен процес на раждането

да стоиш така без дрехи сред двайсет човека, от които по-голямата част са мъже, които при това толкова често и с присвити очи поглеждат под брадичката ти, това е о. толкова близко до нарцистичен оргазъм. да бъдеш център на концентрацията на всички присъстващи в стаята и да впиваш с всички клетки на кожата си съсредоточените, от време на време разсейващи се от фокуса към предмета, погледи, че немеещите ръце и болящия гръб изглеждат ниска цена за тях

и преди малко си спомних всичко това на тренировката по кикбокс, защото разбрах, че целия първи ред, който стои с нос в огледалото, стои там не само защото им е трудно да поддържат координацията си без да се гледат, но и защото се чувства с темето, как стоящите отзад не свалят поглед от теб и това някак ни ободрява, нас, шибаните ексхибиционисти

(от руски блог)

*няма минута, когато не бих искала да говоря

Цяло лято писах любимата си повест за Сонечка. Не я измечтах, не я изпях. Един път само в живота си нищо не добавих, а едвам се сдържах.
Нека цялата ми повест бъде – като парченце захар, на мен, най-малкото, ми беше сладко да я пиша.
Това е лебедовата ми песен. В нея е цялата ми младост.
(Трагично, с патос) Сонечка, пиша те в океана и с ръка, океанска ръка, разсейвам пепелта й, на всички вас в любовта не били и бъдещи.
Пиша те в океана, в който ти никога не си била и няма да бъдеш. Тук, по краищата му, а най-вече по островите живеят много черни очи…
–

…А най-важното винаги целувам – първа, толкова просто както стискам ръка, само че – по-неудържимо. Просто никак не мога да изчакам! После, всеки път: Е, кой те накара! Сама си си виновна! Аз, разбира се, знам, че никой не харесва това, че те всички обичат да се кланят, да протакат, да търсят случая, да дебнат, да преследват… А най-важното – не понасям, когато друг целува – първи. Така най-малкото знам, че го искам.
–

- Марина, тогава играех в провинцията. А лятото в провинцията – винаги има панаири. А аз безумно обичам всякакво веселие. Бедно. С розови петли и дървени ковачи. И ходех с кърпа. Розова. Като я сложих – съвсем като че се родих в нея. Но аз с всичко изпитвам това чувство, от всичко: и с шалче и с огромната бяла шапка на сестрите ми… понякога си мисля: даже може корона да ми сложите! – но не, ще падне: та главата ми е ужасно мъничка: смехотворна – не, не, не говорете! Това – са коси, а пробвайте да ме обръснете! Казвам Ви: нищо няма да остане!.. – Марина, бихте ли ме обичали бръсната? Впрочем, вие вече ме обичате – бръсната, защото пред вас всеки – е обръснат, пред вас даже Юрочка – бръснат, не, полубръснат: арестант! – Марина, ужасно много ли говоря? Неприлично много, и отведнъж за всичко, и за всичко – всичко наведнъж. Знаете ли, няма минута, когато не бих искала да говоря, даже когато плача: ридая, а сама говоря! Аз и на сън през цялото време говоря: споря, разказвам, доказвам, а общо взето – като ручей по камъните – безсмислици, Марина! Та мен никой не ме слуша. Само вие. Ах, Марина! Първият човек, когото обичах – той беше много по-стар от мен, повече от два пъти, и вече имаше порастнали деца – за това го и обичах – и той беше много снизходителен, никога не се сърдеше, дори често, шегувайки се, с упрек казваше: – Ах, Соня! Нима не разбирате, че има минути, – когато не трябва да се говори!

А аз продължавах – не преставах – без да преставам говорех – през цялото време за всичко ми идват мисли в главата, всички наведнъж – и толкова различни. Понякога съжалявам, че имам само един глас… О, Марина, ето и че стигнах до там да говоря без да мърдам устни!

(Да, тя наистина говореше страшно много. Децата бърборят като водопади…)
………………
(Сонечка)

Ще те отвоювам от всички земи, от всички светове…

На русском

Ще те отвоювам от всички земи, от всички светове,
защото лесът – е моята люлка, и гробът – лесове,
защото на земята стоя – само наполовина без нас,
защото ще изпея за теб – като никой глас.

Ще те отвоювам от всички времена, от всички улици,
от всички златни знамена, от всички унеси,
ще хвърля ключовете и кучетата ще изгоня от антрето –
защото в земната нощ съм по-вярна и от кутрето.

Ще те отвоювам от всички – от онази, друга,
Ти няма да си ничий жених, аз – ничия съпруга,
и в последния спор ще те взема – замълчи! –
от този, когото Яков е видял с очи.

Но докато на гръдта ти не скръстя пръсти, -
О проклятие! – ще си останеш ти:
небосвода порещ крилат -
защото светът – е твоята люлка, и гробът – свят!

Инфантата (Част 1, Повест за Сонечка)

Моята Сонечка. Нещо ме обиждаше, оскърбяваше ме, когато говореха за нея като за Софья Евгениевна или просто Холидей, или даже за Соня – като че ли не могат да се разорят до Сонечка! – виждах в това равнодушие и дори бездарност.

Да наричаш жена по фамилия в нейно отсъствие – е фамилиарничене, все едно да я превърнеш в мъж, докато да я наричаш в нейно отсъствие – с детското й име – е признак на близост и нежност, който не може да не докосне майчинско чувство. Смешно ли ви се струва? Бях с две-три години по-стара от Сонечка, а се обиждах за нея – като майка.

Как дойде? Кога? Зимата я нямаше в живота ми. Значи пролетта. Пролетта на 19-та. По времето на първите зелени листенца…

Четях своята „Виелица“ в театъра…

На каскадьорите на любовта не им се полага дубльор (Светлана Сурганова, Нощни Снайпери)

Навън времето – зима.

На русском

Навън времето – зима. Навън – време да губиш.
Ти вече си загубил,
но още не си изстинал към мен.
Навън времето – зима.
Рискуваш да не се събудиш.
Рискуваме да се разтопим без съпротива.

Връщам се вкъщи. Паля цигара.
Изгаря на любовта този сал.
Южни коняци паметта ми отваря,
стреля по любовта с винен залп.

Навън времето е зима. Време да не смея.
Не смея да повярвам, че ще остарея.
Навън времето е зима. Дори не ме погледна.
Като non-stop, не погледна,
като кино на сън.

Учудвам се на съдбата.
Как си там за двама ни?
Запомниха ни всички. На каскадьорите на любовта
не им се полага дубльор.

Запомниха ни всички, вярвай ми.
Ще те запазя като последен патрон.

Ще те запомня. Ти се пази.
Равнодушие – за тези,
които ни плюят в сърцето.
Връщам се вкъщи, връщам се вкъщи.
Ще те запомня от петата до лицето.

Навън времето – зима…